Азбучната молитва в славянските литератури

Предговор
ПЪРВА ЧАСТ
I. Досегашни открития и издания на Азбучната молитва
Издание на двата Волоколамски преписа от М. Погодин през 1825 г. — Откритие на Синодалния препис от В. М. Ундолски и издаването му от О. Бодянски и И. И. Срезневски. — Издание на Воскресенския препис през 1876 г. от архим. Амфилохий. — Съобщение за Троицкия препис. — Откритие на двата Соловецки преписа № 157 и № 158 издание на № 157 от Антоний. — Издание на Креховския препис от Ив. Франко. — Издание на Новгородския препис от Алексиев през 1885 г. — Откритие и издания на редица преписи от К. М. Куев. — Издание на Архангелския препис от Б. Ст. Ангелов. — Откритие и издание на пет преписа от Погодиновата сбирка от К. Иванова.
II. История на въпроса за авторството на Азбучната молитва
Схващанията на М. Погодин, В. М. Ундолски, П. Шафарик, О. Бодянски, Антоний, Ив. Малишевски, Ив. Франко, Е. Георгиев възражения срещу тезата на Франко—Георгиев от страна на Е. Г. Зиков и К. М. Куев.
III. Въпросът за авторството на Азбучната молитва в светлината на изворите за Кирило-Методиевата книжовна дейност
Сведения за оригиналните трудове на Кирил. — Сведения за преводаческата дейност на двамата братя. — В изворите няма дори и намек за Кирил като автор нз Азбучната молитва.
IV. За авторския текст на Азбучната молитва
Съдържание на понятието «авторски текст». — Въпросите около стиха летитъ нынjь словjьньско племя: съществувал ли е този стих в оригинала или е интерполация нарушен ли е акростихът в Синодалния препис и с каква буква трябва да започва този стих, ако той не е интерполация въпросът за предложното съчетание къ крьщению въпросът за семантиката и рекцията на гл. обратити ся летитъ или лjьть ти въпросът за цезурата в този стих въпросът за двойственото число в Синодалния препис в светлината на историята на това число в руски език: първични са формите оучителю, jею...
V. Въпросът за авторството на Азбучната молитва с оглед на посочените в заглавията лица
Заглавията като най-неустойчивият елемент в старите текстове. — Понятието «философ». — Смесването на Кириловото име с други имена. — Масово приписване на чужди произведения на Кирил Философ. — Кирил Александрийски и Кирил Философ в иконографията. — Изводи необходимост от други доказателства при разрешението на въпроса за автора на молитвата.
VI. Други аргументи в полза на Константиновото авторство
Исторически пълнеж и значение на стиховете «лети сега и славянското племе || към кръщение се обърнаха всички.» — Въпросът за двойственото число в Синодалния препис. — Понятието «учител» през християнско време и неговите разновидности. — Въпросът за поетическите дарби на Константин Преславски въпросът за скромността на Константин. — Въпросът за култа към Св. Троица и отношението на Константин Преславски към него. — Въпросът за култа към словото.
VII. Литературните особености на Азбучната молитва
Бегъл поглед върху византийската химнична поезия. — Оригиналното в Азбучната молитва. — Исторически и културни събития, залегнали в основата на молитвата. — Характер на отбелязания в молитвата напредък. — Отношението на автора на молитвата към Кирил и Методий. — Тон и интонация в Азбучната молитва. — Формални особености на молитвата като стихотворение: азбучен акростих, стихов размер, цезура, стилно-езикови похвати. — Общи изводи.
VIII. Разпространение и сегашно местонахождение на Азбучната молитва
Въпросът за изнасянето на Учителното евангелие вън от пределите на България. — Съдбата на Учителното евангелие на руска почва. — Интересът към Азбучната молитва в Русия. — Преписи от Азбучната молитва по векове. — Сегашно местонахождение на преписите. IX. Изследване на текста на молитвата по всички преписи
Синодалният препис като основен текст при разночетенията. — Групи и взаимоотношения между преписите.
X. Възстановен текст и речников фонд на Азбучната молитва
Възстановен текст на Азбучната молитва. — Новобългарски превод и обяснителни бележки. — Речников фонд на възстановения текст.
ВТОРА ЧАСТ
1. Синодален препис
2. Псковски препис от 1477 г. 
3. Псковски (Румянцев) препис от 1494 г.
4. Уваров препис № 55
5. Креховски препис
6. Воскресенски препис
7. Попконстантинов препис
8. Новгородски препис
9. Волоколамски препис № 551
10. Волоколамски препис № 573
11. Соловецки препис № 157
12. Соловецки препис № 158
13. Ковровски препис
14. Архангелски препис
15. Троицки препис
16. Кирилобелозерски препис
17. Препис от ОИДР № 192
18. Погодинов препис № 1435
19. Погодинов препис № 1025
20. Погодинов препис № 1934
21. Чудов препис
22. Пшемисълски препис
23. Егоров препис
24. Препис в Хронограф № 456
25. Уваров препис № 16
26. Уваров препис № 778
27. Уваров препис № 859
28. Първи Богданов препис
29. Втори Богданов препис
30. Препис от ОЛДП
31. Препис от сбирката на В. М. Ундолскн
32. Погодинов препис № 101
33. Погодинов препис № 1442
34. Архивен препис
35. Ярославски препис
36. Волоколамски препис № 575
37. Погодинов препис № 1301
38. Астрахански препис
39. Zusamenfassung
40. Показалец